Ние изучаваме външния свят чрез своите пет сетива, но „Способността да се подреждат сетивни впечатления, така че да могат да се използват по смислен начин” се нарича сензорна интеграция. Какво е сензорна-интеграция и каква е важността и за нашето функциониране, като човешки същества ще се помъчим да разкрием в следващите редове. Сензорните системи доставят сетивни впечатления от околната среда и тялото към мозъка, който преработва тези регистрации, за да отвърне с един адаптиран отговор. За да се поддържа нормалното функциониране на човека тези системи работят координирано, като някои от тях са по-силно свързани помежду си, отколкото останалите. При някои състояния и заболявания обаче се проявяват проблеми при способността за получаване, провеждане, преработка на сензорните стимули или съответно при изпращане на обратния отговор. Причините могат да са анатомични, физиологични, функционални. Сензо-интегративната терапия използва хипотезата за невропластичността, според която централната нервна система може да се оформя и доразвива чрез увеличаване на връзките между невроните, което води до създаване на нови нервни пътища. По такъв начин нови участъци от нервната система изземат функциите на увредените, за да са стигне до адаптиран отговор. Друг важен елемент, който е обект на сензо-интегративната терапия е праксисът и съответно диспраксията. Праксисът е способността детето да има идея, да планира и да извърше определено действие. Този процес също може да бъде нарушен в някоя от трите си части.
Теорията звучи сложно, но е основа за практиката, която се провежда под формата на игра в специално оборудвано пространство. След като е извършил оценка на детето терапевтът провежда сесии, в които се ръководи от следните принципи:
- Детето води;
- Специалистът следва;
- Специалистът „разчита/разгадава“ нуждите на детето;
- Детето си избира дейност и остава смислено в нея;
- Поддържа се комуникация;
- Детето се чувства успешно.
По време на работа в този метод не се използват похвали. Целта е детето само да получи усещането за успех без да зависи от мнението на другите. Това задейства лимбичната система, която отговаря за чувствата и основите на паметта, така се увеличава шансът детето да иска да повтори действието, а след време да го приложи и в ситуации извън залата. Така се формира самоувереността и компетентността на детето. Комуникацията също се извършва на нивото на уменията за общуване на детето – език на тялото, мимики, жестове, вокализиране, думи, фрази, изречения, които детето първо е показало и произнесло, а терапевтът ги използва след това.
Сензо-интегративната терапия е насочена към деца с разстройства от аутистичния спектър, ДЦП, сензо-интегративни дисфункции, дисфункции в сензорната дискриминация, деца с емоционални проблеми, с хиперактивност и дефицит на вниманието, някои деца със синдром на Даун.
Използвана информация: лекциите и учебните материали, представени на семинара от г-жа Кристиане Кул-Садашарам.
За Нашите Деца с Любов 