Има няколко вида родителски стилове, които се различават в начина, по който родителите взаимодействат с децата си и ги възпитават. Важно е да се има предвид, че няма един „правилен“ или „погрешен“ стил на възпитание, а всеки родител има свои силни и слаби страни. Ето няколко от най-често срещаните родителски стилове:
Авторитарен стил: В този стил родителите са изключително контролиращи и стриктни. Те налагат правила и очаквания, като изискват покорство и подчинение от децата си. Взаимодействието често е едностранно и родителите не приемат децата да участват в процеса на взимане на решения.
- Самооценката при детето е ниска. Не вярва в себе си, трудно започва нови начинания поради липсата на самоувереност.
- Емоции- децата не се вслушват и доверяват на своите чувства и често са в позицията на жертва.
- Наблюдават се слаби социални умения и тревожност. Затворени в себе си и не се разбират с околните.
- Академичното им представяне е съпътствано с трудна концентрация, академична тревожност и посредствени постижения.
Авторитетен стил: В този стил родителите се стремят да намерят баланс между контрол и свобода. Те налагат правила и граници, но също така вземат предвид мнението и нуждите на децата си. Взаимодействието е открито и комуникативно, като се насърчава самостоятелността и участието на децата в процеса на взимане на решения.
- Самооценката при децата е висока, умеят да се заявяват и да отстояват собствените си позиции и права по един здравословен начин.
- Децата умеят да разпознават и да се доверяват на емоциите си. Имат добра емоционална саморегулация и самоконтрол.
- Социално отговорни, емпатийни и комуникативни, тези деца трудно се поддават на натиск от връстниците си.
- Имат добро академично представяне , често са уверени в себе си показват високи постижения.
Либерален /Разрешаващ стил: В този стил родителите са много толерантни и дават свобода на децата си да правят каквото искат, липсва строгост в налагането на правила и граници. Това може да доведе до липса на дисциплина и усвояване на неподходящо поведение.
- Наблюдава се висока самооценка при детето , понякога нереалистична.
- Променливи и непостоянни емоции. Децата често парадират с емоциите си и изискват всички да се съобразяват с тях.
- В социалните си контакти обичат да командват и доминират, трудно задържат приятелства.
- Често се наблюдава нисък академичен интерес и непостоянство при усвояването на учебния материал.
Неглижиращ /Неангажиращ стил: В този стил родителите се отказват от активно взаимодействие и възпитателна роля. Те може да бъдат студени или недостъпни за децата си. Това може до доведе дистанциране в отношенията родител-дете.
- Самооценката при децата често е ниска, съпътствана с омраза към себе си и и/или към другите.
- Децата често прикриват емоциите си , среща се променливост в чувствата.
- Притежават слаби социални умения – отдръпнати, неуважителни и недоверчиви.
- Академичното им представяне е слабо поради липса на подкрепа от страна на родителите им.
За Нашите Деца с Любов 