Ранната детска възраст е период от изключително значение за физическото, емоционалното и когнитивното развитие на детето. В тези първи години от живота, връзката между децата и техните родители играе решаваща роля. Споделеното време и внимание, което родителите отделят на децата си, създават основа за здравословно развитие и изграждане на стабилни отношения, които ще ги подкрепят през целия им живот.

Ролята на споделеното време за емоционалното развитие

Децата, които получават внимание и грижа от своите родители, се чувстват обичани, сигурни и ценени. Това усещане на сигурност е основа за изграждане на здрава емоционална привързаност. Проучвания показват, че децата с добри взаимоотношения с родителите си развиват по-висока емоционална интелигентност, което им помага да разпознават и управляват собствените си емоции, както и да разбират емоциите на другите.

Подпомагане на когнитивното развитие

Споделените моменти с родителите предоставят на децата множество възможности за учене. Четенето на книги, разговорите, съвместните игри и разходките стимулират когнитивните процеси, като развиват паметта, въображението и мисловните умения. Простото общуване – задаване на въпроси, обсъждане на ежедневни ситуации – насърчава детето да развива своя речник и логическо мислене.

Значението на качественото време

Важно е да се подчертае, че качеството на времето е по-важно от неговото количество. Един час на пълноценно общуване – без разсейване, като телефони или телевизор – може да бъде по-ценен от цял ден, прекаран в една стая, но без истинска комуникация. Родителите трябва да бъдат активно ангажирани, да проявяват интерес към чувствата и мислите на детето и да показват, че то е тяхен приоритет.

Развитие на социалните умения

Чрез взаимодействието с родителите децата се учат как да се свързват с околните. Родителите са първият модел на подражание, който детето наблюдава и имитира. Споделените дейности, като готвене, игра или домашна работа, учат децата на важни социални умения – сътрудничество, споделяне и уважение към другите.

Намаляване на стреса и изграждане на устойчивост

Децата, които прекарват качествено време със своите родители, са по-устойчиви на стрес и по-добре се справят с трудности. Подкрепата и вниманието, които получават, им помагат да изградят увереност и усещане за контрол над средата. Родителите, които активно участват в живота на детето, също могат по-лесно да разпознаят признаци на стрес и да предложат емоционална подкрепа.

Съвместните игри като средство за развитие

Игрите са естествен начин, чрез който децата учат. Когато родителите играят с тях, те не само изграждат по-близка връзка, но и стимулират развитието на различни умения. Например: ролевите игри развиват въображението и езиковите способности, докато настолните игри насърчават логическото мислене и концентрацията.

Създаване на семейни традиции и спомени

Споделените моменти не само подкрепят развитието, но и създават трайни спомени, които децата ще ценят цял живот. Семейните традиции – като вечерните приказки, разходките през уикенда или съвместното приготвяне на храна – създават чувство за принадлежност и укрепват връзките в семейството.

 Как родителите могат да отделят повече време на децата си?

• Планирайте редовни семейни дейности: Определете време в седмицата, което да бъде посветено само на семейството.
• Изключете технологиите: По време на споделените моменти избягвайте разсейванията от телефони и други устройства.
• Слушайте активно: Проявявайте истински интерес към това, което детето ви споделя, и задавайте въпроси.
• Бъдете креативни: Измисляйте нови начини да прекарвате време заедно – от изработване на проекти до организиране на пикници у дома.

Споделеното време и внимание между родители и деца са ключови за здравословното развитие в ранна детска възраст. Те не само подпомагат когнитивното и емоционалното развитие, но и изграждат основата на дълбока и доверителна връзка, която ще подкрепя детето през целия му живот. Родителите които инвестират време и внимание в своите деца, не само помагат на тяхното развитие, но и създават семейни връзки, които са безценни.

За някой деца овладяването на четенето, писането и математиката е сериозно предизвикателство. Те усвояват тези умения по-трудно от съучениците си.

Тези дейности им отнемат повече време и те често изглеждат разсеяни и бавни.

Децата с дислексия са интелигентни и нямат неврологични, психиатрични и емоционални проблеми. Трудностите им се дължат на различен начин на информационна обработка , което ги прави уникални и често смятани за гении с нов тип мислене.

Маркери на дислексия в предучилищна възраст:

• Изостава в развитието на речта. В различни етапи от езиковото развитие това може да включва – късно проговаряне, незрял речник, използва предимно фрази, бърка граматика, често не завършва изречения, разказва зле;
• Особености в когнитивното развитие (внимание, памет, мислене) – мисли предимно в образи и чувства, а не посредством думи и значението им; има нужда от много повторения, за да научи стихче, трудно следва сложни инструкции (забравя ги, обърква се), затруднява се да запомни последователности, непреживяни факти, информация. За това пък отлично помни за дълго време места, лица, преживявания. Лесно се разсейва, не може да задържи вниманието си върху определена дейност;
• Проблеми в общата моторика и координация – несръчност, тромавост, трудно пази равновесие, научава се малко по-късно от връстниците си да се катери, да кара колело;
• Проблеми във фината моторика – закъснява с овладяването на умения за самообслужване като самостоятелно хранене с прибори, обличане, закопчаване и откопчаване на копчета, боравене с различни закопчалки и връзки. В предучилищна възраст не се справя с достатъчно точно копиране на геометрични фигури, букви;
• Трудно или невъзможност да формира понятия за време;
• Лоша пространствена информация.

Работата с деца с дислексия може да бъде предизвикателна, но е изключително важна за техния успех и самочувствие. Ето няколко насоки, които могат да бъдат от полза при работа с тези деца:

Индивидуален подход: Не всички деца с дислексия се борят с едни и същи проблеми. Важно е да разберете конкретните нужди и затруднения на всяко дете и да подходите индивидуално.

Използване на мултисетивни подходи: Децата с дислексия имат добро въображение и се справят добре с визуални, аудио и кинетични методи на учене. Интегрирането на тези подходи в уроците може да помогне на децата да усвоят информацията по-лесно.

Установяване на ясна структура: Децата с дислексия се нуждаят от структурирана среда и ежедневна рутина. Поддържането на редовна структура в класната стая и домашните задачи може да им помогне да се ориентират и да се чувстват по-сигурни.

Използване на визуални помощни средства: Използването на картинки, таблица със звуци, цветни маркери и други визуални помощни средства може да подпомогне децата с дислексия да свържат звуците с буквите и да разберат правилата на правописа и граматиката.

Подкрепа от страна на родителите и учителите: Важно е да се поддържат редовни комуникации с родителите на децата с дислексия. Те могат да осигурят информация за домашните задачи и да предоставят подкрепа и стимул за ученето.

Поощряване на самочувствието и успехите: Децата с дислексия често имат ниско самочувствие поради техните затруднения в ученето. Важно е да им се дава подкрепа, да се отбелязват техните успехи и да се насърчават.

Индивидуално обучение: Ако децата с дислексия имат сериозни затруднения, може да бъде необходимо да се предостави индивидуално обучение или специализирана подкрепа от специалист в областта на дислексията.

Основни насоки и препоръки към учителите за работа с деца с дислексия:

• Никога и по никакъв повод не карайте ученика да чете на глас;
• По възможност настанете ученика на по преден чин;
• При подготовка на учебни и изпитни материали използвайте по-едър шрифт и някой от шрифтовете Adys, Ariel, Tahoma;
• Предоставяйте кратки абстракти на новия материал и насочете ученика да използва подготвените от Вас материали;
• Изпитвайте ученика с дислексия устно, а не писмено;
• На изпита му дайте поне 30 % повече време за работа, отколкото на останалите ученици;
• При оценяване на писмените му работи не намалявайте оценката заради пунктуацията и правописа му.

Всички деца заслужават  подкрепа и помощ, но при работа с децата с дислексия е необходимо да бъде осигурен специализиран и индивидуален подход, за да се гарантира, че те имат равни възможности и успех в образователния процес.

Има няколко вида родителски стилове, които се различават в начина, по който родителите взаимодействат с децата си и ги възпитават. Важно е да се има предвид, че няма един „правилен“ или „погрешен“ стил на възпитание, а всеки родител има свои силни и слаби страни. Ето няколко от най-често срещаните родителски стилове:

Авторитарен стил: В този стил родителите са изключително контролиращи и стриктни. Те налагат правила и очаквания, като изискват покорство и подчинение от децата си. Взаимодействието често е едностранно и родителите не приемат децата да участват в процеса на взимане на решения.

• Самооценката при детето  е ниска. Не вярва в себе си, трудно започва нови начинания поради липсата на самоувереност.
• Емоции- децата не се вслушват и доверяват на своите чувства  и често са в позицията на жертва.
• Наблюдават се слаби социални умения и тревожност.  Затворени в себе си и не се разбират с околните.
• Академичното им представяне е съпътствано с трудна концентрация, академична тревожност и посредствени постижения.

Авторитетен стил: В този стил родителите се стремят да намерят баланс между контрол и свобода. Те налагат правила и граници, но също така вземат предвид мнението и нуждите на децата си.  Взаимодействието е открито и комуникативно, като се насърчава самостоятелността и участието на децата в процеса на взимане на решения.

• Самооценката при децата е висока, умеят да се заявяват и да отстояват собствените си позиции и права по един здравословен начин.
• Децата умеят да разпознават и да се доверяват на емоциите си. Имат добра емоционална саморегулация и самоконтрол.
• Социално отговорни, емпатийни и комуникативни, тези деца трудно се поддават на натиск от връстниците си.
• Имат добро академично представяне , често са уверени в себе си показват високи постижения.

Либерален /Разрешаващ стил: В този стил родителите са много толерантни и дават свобода на децата си да правят каквото искат, липсва строгост в налагането на правила и граници. Това може да доведе до липса на дисциплина и усвояване на неподходящо поведение.

• Наблюдава се висока самооценка при детето , понякога нереалистична.
• Променливи и непостоянни емоции. Децата често парадират с емоциите си и изискват всички да се съобразяват с тях.
• В социалните си контакти обичат да командват и доминират, трудно задържат приятелства.
• Често се наблюдава нисък академичен интерес и непостоянство при усвояването на учебния материал.

Неглижиращ /Неангажиращ стил: В този стил родителите се отказват от активно взаимодействие и възпитателна роля. Те може да бъдат студени или недостъпни за децата си. Това може до доведе дистанциране в отношенията родител-дете.

• Самооценката при децата често е ниска, съпътствана с омраза към себе си и и/или към другите.
• Децата често прикриват емоциите си , среща се променливост в чувствата.
• Притежават слаби социални умения – отдръпнати, неуважителни и недоверчиви.
• Академичното им представяне е слабо поради липса на подкрепа от страна на родителите им.

Сензорно интегративна дисфункция (СИД) – през 70-те години на миналия век Д-р А. Жан Айрес идентифицира за първи път подобен тип проблеми, въвеждайки идеята, че мозъкът при някои хора не успява да обработи постъпваща информация през сензорните канали.

Подобно на функционирането на зъбните колела, когато е засегнат дори един компонент от системата /един сензорен канал/ по отношение на преработката и анализа на постъпващата от външната и вътрешната среда информация, това оказва пряко влияние върху всички останали компоненти и върху цялостното функциониране. Ето защо при наличие на проблем в процеса на преработка на информацията постъпваща по сетивните канали, говорим за сензорно-интегративна дисфункция. Този дисбаланс в обработката на сетивната информация е в зависимост от степента на засягане  и вида на сетивните канали. Това дава пряко отражение върху функционирането на детето:

• трудности в ученето, забавяне в овладяването на академичните умения;
• затруднения в осъществяването на преход от една ситуация към друга;
• склонност към бързо разконцентриране на вниманието;
• ниво на енергичност, което е необичайно високо или ниско;
• социални и/или емоционални проблеми;
• трудно заучаване на нови движения;
• забавено развитие на речта, езика, двигателните умения;
• физическа непохватност или очевидна невнимателност;
• импулсивност и липса на самоконтрол;
• неспособност за отпускане или успокояване;
• слаба аз-представа и слабо развит усет за тялото.

Какво е важно да знаем за СИД

• Това е нарушение в процеса на обработка и организация на информацията;
• Нарушена функция, а не липса на функция /всички сетивни канали са физиологично съхранени/;
• Сетивните канали работят, но не комуникират ефективно помежду си.
• Не означава задължително умствена изостаналост и не понижава IQ

 

Къде можем най-често да срещнем СИД

• Аутизъм
• ХДВ
• Генетични синдроми
• ДЦП и други неврологични
• Обучителни трудности
• Нарушения в езиковото развитие
• Емоционални и поведенчески разстройства
• Недоносени деца
• Деца от институции

Животът със сензорно-интегративна дисфункция може да бъде трудно предизвикателство. Често децата с подобни проблеми изпитват затруднения в ежедневието си.

Специалистите по детско развитие като психолози и ерготерапевти могат значително да помогнат за подобряване на състоянието на детето чрез ангажиране с дейности, които да подобрят сензорните процеси. Използват се забавни дейности в контролирана среда спрямо индивидуалните нужди на детето.

Подготвителен етап

Един от най-важните етапи в развитието на детето е посещаването на детска градина. В нея то не само се социализира и играе, но и научава безброй основополагащи неща, които ще му помогнат да се развие и порасне. Тръгването на детска градина е нов етап в живота на цялото семейство. Не само детето има нужда да се подготви за новите преживявания – родителите също се нуждаят от по-малко вълнения и стрес. Като начало би било добре да посетите градината и да разговаряте с персонала за това какви са условията, режимът, правилата. Така самите вие ще се чувствате по-спокойни, което ще рефлектира и върху детето. Оставете си достатъчно време, за да свикнете с новата ситуация. Децата опознават света около себе си през мама и тати и са много чувствителни към техните емоционални състояния. Ето защо в този момент е важно родителите да са максимално спокойни, да вярват, че това е ново и вълнуващо преживяване за детето им, че е част от неговото развитие, че градината е място за игра и знания. Добре работеща и известна техника е да започнете да говорите на детето за детската градина достатъчно дълго време преди тръгването (примерно месец-два), да се разхождате с мъника около градината докато децата играят на двора, за да може да я види, да опознае пътя дотам, да запомни сградата. Хубаво е да разкажете на мъника за всичко интересно, което ще му се случи в градината – че ще има много деца, с които ще си играе, че ще има нови играчки, ще прави интересни неща, ще играе нови игри… Можете да съобразите примерите с индивидуалния интерес на детето – например, ако детето обича да подрежда пъзели, можете да му кажете, че в градината ще намери нови и интересни пъзели. Важно е примерите да са конкретни. И още – ако имате добри и приятни спомени от собственото ви детство, не се колебайте, разкажете ги на детето!

Важна част от тръгването на детето на детска градина е и изграждането на навици за самообслужване. В повечето детски градини има изискване при постъпване в първа група децата да са без памперс и да могат да ползват тоалетна чиния за своите нужди. Ако детето ви още не е напълно самостоятелно в тази област, не се притеснявайте – повечето деца не са усвоили напълно тези умения и няма да е единственото, което сега се разделя с памперса. Обсъдете този въпрос с персонала, както и осигурете достатъчно дрехи за преобличане Проявете търпение и постоянство вкъщи и всеки ден насърчавайте детето да ползва тоалетната чиния. При необходимост купете детска седалка и стъпало, за да се чувства малкото спокойно и уверено в света на възрастните. Насърчавайте детето да се храни самостоятелно – на тази възраст то вече е напълно способно да се справя с лъжицата и вилицата. В детската градина вашето дете ще затвърди навиците да се обслужва само, но помнете, че това изисква време. Имайте търпение и не се сърдете, ако вечерта го намерите облякло някоя дреха с ръбовете навън или с криво закопчани копчета. Вместо упреци, по-добре го похвалете, че се облича само.

Период на адаптация

Първите дни в детската градина са изключително важни – в голяма степен от тях зависи какво ще е по-нататъшното отношение на детето към новото място. Това от своя страна влияе и върху неговото здраве, и върху отношенията му с другите деца. Ако детето плаче и не иска да отива на детска градина, гушнете го, успокойте го, разкажете му колко вълнуващи моменти го очакват. Или се опитайте да отвлечете вниманието му с друга интересна тема – защо например не му разкажете как кучетата, охлювите, мравките (това, което срещате по пътя си) също имат своя детска градина и сутрин бързат за там. Или просто се усмихнете и му предложете да стигнете до детската градина пеейки, казвайки гатанки и смешки или подскачайки на един крак. Интересните идеи винаги разпалват детското въображение. А вашето спокойствие и ведрост се предават на детето.

Много важно е родителите да знаят, че тъгата и истинското осъзнаване се случват няколко дни, седмици и дори месец след тръгването на градина. Малчуганът изведнъж става по-тъжен, не иска да ходи на градина, плаче. Това е съвсем нормално, защото детето свиква с новата среда, новите правила, новите изисквания. Преди да тръгне на градина то е получавало грижи и внимание, насочени само към него, а в градината трябва да дели вниманието с други деца и да се съобразява с нови правила.

Ако детето преживява тежко тръгването на градина – плаче, ядосва се, тъжно е, тръшка се, анализирайте първо собственото си отношение към нея и страховете си. Задайте си въпроса какво точно притеснява вас самите, дали не ви е страх от това, че се отделяте от детето си, дали самите вие нямате лоши спомени от детството си… Ако все пак детето не се адаптира дълго време, проследете какво го кара да се чувства неспокойно – нещо в самата среда, в отношенията му с другите деца или с учителите. Рядко детето се чувства неспокойно без каквато и да е причина. Не забравяйте, че от голямо значение е и последователността при ходенето на детска градина. Нека детето свикне с мисълта, че от понеделник до петък всеки има задължения – то е на детска градина, а мама и тате са на работа, а събота и неделя са дните за семейни забавления. Това ще се случи, ако не се отклонявате от този график без основателна причина. Не забравяйте, че правилата не затрудняват, а улесняват живота на детето. И не забравяйте – всяка адаптация изисква време и ако за едно дете е достатъчна седмица, за друго може да е необходим и месец. Продължителността на адаптация зависи от характера на малчугана, от здравословното му състояние, от семейната обстановка, но най-вече от нагласата на родителите и доколко имат доверие да пуснат детето си.

Докосване до вътрешния свят на детето

Новите впечатления и преживявания водят до по-голямо психическо натоварване за детето. Ето защо, след като се приберете у дома от детската градина, осигурете на детето спокойствие и уют. Опитайте се ненатрапчиво да се докоснете до вътрешния му свят, да разберете как се чувства, какви са страховете и радостите му. Поиграйте и приятелски си поприказвайте. Попитайте детето какво е закусвало, обядвало, с какви играчки е играло, дали се е запознало с някого. Разкажете му и за своя ден. Избягвайте да питате дали му е харесало в детската градина и дали утре ще отиде пак – това може да му внуши мисълта, че там може и да е лошо и че е възможно и да не ходи. Преди лягане започнете да разказвате приказка за момченцето/момиченцето, което съвсем скоро тръгнало на детска градина. Но не разказвайте цялата приказка наведнъж. Оставете да има и за следващите вечери. На следващия ден, след като разберете как вашето дете е прекарало деня в детската градина, ще продължите приказката за героите, които също така са прекарали чудесно. Чрез приказката се опитвайте и да разрешавате проблемни ситуации. Детето ще знае, че невинаги всичко е идеално, но важното е да можем да намираме решения. Постепенно разказвайте заедно. Така по-лесно ще разберете как се чувства то в новата обстановка. Не забравяйте, че на тази възраст децата трудно споделят преживяванията си. По този начин ще му помогнете и да се научи да осъзнава собствените си емоции и да се опитва да ги споделя. Рисуването също е добър способ за себеизразяване. Всъщност, всяко творческо занимание – като работата с пластилин или глина например, дава възможност за психическо разтоварване и „изливане“ на емоции. Не изразените емоции (особено негативните) се „насъбират” и накрая се изливат в сълзи, които отстрани може и да изглеждат непонятни, тъй като няма никакви видими външни причини за подобна реакция. Творческите занимания помагат на малкото човече да изрази чувствата си и да намери нужното му спокойствие. Чрез тях и много по-лесно можем да започнем разговор, който да ни помогне да се докоснем до детския свят, който на този етап има нужда от разбиране и подкрепа.

Един от най-често задаваните въпроси от родителите към терапевта е „Каква е ползата от визуално планиране при деца с аутизъм?“.  В тази статия ще маркираме само някои от множеството аспекти, с които използването на визуални планери може да помогне на децата с аутизъм и техните родители при структуриране на тяхното ежедневие.

• Подобрява комуникацията: Визуалната подкрепа може да помогне на децата да изразят своите нужди, желания и емоции. Чрез използване на символи, картинки или пиктограми, децата могат да комуникират по-ефективно и да бъдат разбрани по-лесно от околните.
• Улеснява разбирането и следването на инструкции: Визуалната подкрепа може да помогне децата да разбират и следват инструкции по-лесно. Когато инструкциите са визуално представени, децата могат да ги възприемат и да ги следват по-добре, което може да намали стреса и объркването.
• Помага за структуриране на деня: Визуалната подкрепа може да помогне на децата да разберат и предвидят какво ще се случи през деня. Когато имат ясна визуална представа за програмата си, децата се чувстват по-сигурни и се справят по-добре с промените.
• Подпомага намаляването на стреса: Визуалната подкрепа може да помогне на децата да се успокоят и да се справят с притесняващи ги ситуации. Когато децата имат визуална подсказка, която предварително им очертава какво да очакват, те се чувстват по-сигурни и се справят по-добре с неизвестните ситуации.
• Подобрява независимостта: Визуалното табло може да помогне на децата да станат по-независими в ежедневните си дейности. Когато имат визуални инструкции или напомняния, децата могат да се ориентират и да изпълняват задачите си самостоятелно, без да имат нужда от постоянно насочване и помощ от възрастни.

Важно е при използването на визуална подкрепа да се да се отчитат уникалността и специфичните нужди на всяко дете.